вик

1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа.

Чуха се викове.
Отчаян вик разтърси тишината.

2. Зов, повик, призив.

Вик за помощ.
Вик за борба.

3. (преносно) Шумна, демонстративна себеизява.

Последният вик на модата.

от *vykъ ~ лит. ūkas „ехо“. Звукоподражание.

единствено число множествено число
нечленувана вик викове
членувана вика виковете
с пълен член викът —
бройна форма вика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вик
  • форми викъ́т, вика́, мн. ви́кове, (два) ви́ка
Източници