вой

1. Провлачен, протяжен вик, рев на някои животни (куче, вълк и други).

Кучешки вой.

2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и прочее.

Воят на сирените.
Воят на вятъра се усили.

3. (преносно, пренебрежително) Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост.

Цялата преса нададе силен вой.
единствено число множествено число
нечленувана вой воеве
членувана воя воевете
с пълен член воят —
бройна форма воя
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вой
  • форми во́ят, во́я, само ед.
Източник