1.

бяс

1. Смъртоносна заразна болест по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.

2. (преносно) Силна ярост, злоба, настървеност.

Обзема ме бяс.

3. (преносно) Силна, неудържима, буйна страст.

4. (диалектно) Куче или друго животно, което е побесняло.

*běsъ праславянски бѣсъ през старобългарски бяс

Режа за бяс някого

(разговорно) Строго порицавам, разобличавам.

Хваща (хвана) ме бяс

Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща.

единствено число множествено число
нечленувана бяс бесове
членувана беса бесовете
с пълен член бесът —
бройна форма бяса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бяс
  • форми бесъ́т, беса́, само ед.
Източници

2.

бяс

В суеверните представи — зъл дух; дявол.

*běsъ праславянски бѣсъ през старобългарски бяс

единствено число множествено число
нечленувана бяс бесове
членувана беса бесовете
с пълен член бесът —
бройна форма бяса
  • съществително име, мъжки род
  • форми бесъ́т, беса́, мн. бесове́, (два) бя́са
Източници