плач

1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи.

Детски плач.

2. (преносно) Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове.

Плачът на гората.
Плач на цигулка.

плачь старобългарски плач

старобълг. плачь (Супр.) съответства на лит. plokis „удар“ - за повече подробности виж плача.

единствено число множествено число
нечленувана плач плачове
членувана плача плачовете
с пълен член плачът —
бройна форма плача
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне плач
  • форми плачъ́т, плача́, мн. плачове́, (два) пла́ча
Източници