во́пъл

Плач, стенание, вик.

вопль руски во́пъл

заемка от рус. вопль (при старобълг. въпити „плача“ (Супр., Клоц.)).

единствено число множествено число
нечленувана вопъл вопли
членувана вопъла воплите
с пълен член вопълът —
бройна форма вопъла
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне во-пъл
  • форми мн. во́пли, (два) во́пъла
Източници