хла́бав

разговорно

1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат.

Хлабав колан.
Хлабави обувки.

2. (преносно) Недисциплиниран, разпасан, разпуснат.

Хлабава дисциплина.
Хлабава работа.
хлабаво — наречие
хлабавост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлабав хлабава хлабаво хлабави
членувана хлабавия хлабавата хлабавото хлабавите
с пълен член хлабавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хла-бав
  • форми хла́бава, хла́баво, мн. хла́бави
Източник