Източник
-
хла́бав разговорно
-
1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат.
Хлабав колан.
Хлабави обувки.
-
2. (преносно) Недисциплиниран, разпасан, разпуснат.
Хлабава дисциплина.
Хлабава работа.
хлабаво
— наречие
хлабавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хлабав | хлабава | хлабаво | хлабави |
| членувана | хлабавия | хлабавата | хлабавото | хлабавите |
| с пълен член | хлабавият | — | — | — |