разви́нтя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развинтя развинтим
второ лице развинтиш развинтите
трето лице развинти развинтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развинтих развинтихме
второ лице развинти развинтихте
трето лице развинти развинтиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развинтех развинтехме
второ лице развинтеше развинтехте
трето лице развинтеше развинтеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развинти развинтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развинтил развинтила развинтило развинтили
членувана развинтилия развинтилата развинтилото развинтилите
с пълен член развинтилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развинтел развинтела развинтело развинтели
членувана развинтелия развинтелата развинтелото развинтелите
с пълен член развинтелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развинтен развинтена развинтено развинтени
членувана развинтения развинтената развинтеното развинтените
с пълен член развинтеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-вин-тя
  • форми развинтиш, мин. св. развинтих, мин. прич. развинтил, св.
Източник
  • възвратен глагол
  • форми развинтиш се, мин. св. развинтих се, мин. прич. развинтил се, св.