разте́гна

растѧшти старобългарски разте́гна

старобълг. растѧшти, растѧгѫ „късам“: лит. tingti „забавям“, старосканд. ʮungia „натоварвам“ > тежък.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтегна разтегнем
второ лице разтегнеш разтегнете
трето лице разтегне разтегнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтегнах разтегнахме
второ лице разтегна разтегнахте
трето лице разтегна разтегнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтегнех разтегнехме
второ лице разтегнеше разтегнехте
трето лице разтегнеше разтегнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтегни разтегнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтегнал разтегнала разтегнало разтегнали
членувана разтегналия разтегналата разтегналото разтегналите
с пълен член разтегналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтегнел разтегнела разтегнело разтегнели
членувана разтегнелия разтегнелата разтегнелото разтегнелите
с пълен член разтегнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтегнат разтегната разтегнато разтегнати
членувана разтегнатия разтегнатата разтегнатото разтегнатите
с пълен член разтегнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-тег-на
  • форми разтегнеш, мин. св. разтегнах, мин. прич. разтегнал, св.
Източници