хи́щен

1. За животно — който се храни с други животни.

Хищен орел.

2. (преносно) Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив.

Хищен поглед.
Хищна усмивка.
Хищни хора.
хищно — наречие
хищност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хищен хищна хищно хищни
членувана хищния хищната хищното хищните
с пълен член хищният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хи-щен
  • форми хи́щна, хи́щно, мн. хи́щни
Източник