ненаси́тен

1. Който не може да насити глада си.

2. (преносно) Който не се задоволява с полученото.

Ненаситен стремеж към успех.
ненаситност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ненаситен ненаситна ненаситно ненаситни
членувана ненаситния ненаситната ненаситното ненаситните
с пълен член ненаситният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-на-си-тен
  • форми ненаси́тна, ненаси́тно, мн. ненаси́тни
Източник