гла́ден

1. Който усеща глад.

Гладен съм, искам да хапна нещо.

2. Който гладува, не си дояжда.

3. Който изразява глад или е предизвикан от глад.

Гладен поглед.
Гладна смърт.

4. (разговорно) Който води до глад, причинява глад.

Гладна година.
Гладен и жаден

(разговорно) Лишен от най-необходимото за препитаване.

Гладна стачка

Доброволно гладуване като форма на обществен протест.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гладен гладна гладно гладни
членувана гладния гладната гладното гладните
с пълен член гладният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне гла-ден
  • форми гла́дна, гла́дно, мн. гла́дни
Източник