а́лчен

1. Който е ненаситен за богатство, за имане.

2. (преносно) Който е жаден за удоволствия и наслади.

алъчьнъ старобългарски а́лчен

Старобълг. алъчьнъ - изключение от правилото за ликвидната метатеза. Праслав. *olčьnъ е свързана с лит. alkanas „трезв“, латв. alkans „алчен“.

алчност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана алчен алчна алчно алчни
членувана алчния алчната алчното алчните
с пълен член алчният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ал-чен
  • форми а́лчна, а́лчно, мн. а́лчни
Източници