Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е ненаситен за богатство, за имане.
2. (преносно) Който е жаден за удоволствия и наслади.
алъчьнъ старобългарски а́лчен
Старобълг. алъчьнъ - изключение от правилото за ликвидната метатеза. Праслав. *olčьnъ е свързана с лит. alkanas „трезв“, латв. alkans „алчен“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | алчен | алчна | алчно | алчни |
| членувана | алчния | алчната | алчното | алчните |
| с пълен член | алчният | — | — | — |