звяр

1. Диво, обикновено хищно животно.

Вълкът е звяр.

2. (преносно) Злобен, жесток човек.

Спуснаха се да колят и палят като зверове.

звѣрь старобългарски звяр

старобълг. звѣрь. Сродни думи: лит. žvėris, вин. п. žvėrį, латв. zvęrs, старогрц. θήρ, род. п. θηρός „звяр“, лат. ferus „див“, трак. "zer", тохар. Б śer „лов“ от ие. *g'hwēr-.

зверче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана звяр зверове
членувана звяра зверовете
с пълен член звярът —
бройна форма звяра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне звяр
  • форми звя́рът, звя́ра, мн. зверове́, (два) звя́ра
Източници