Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Диво, обикновено хищно животно.
Вълкът е звяр.
2. (преносно) Злобен, жесток човек.
Спуснаха се да колят и палят като зверове.
звѣрь старобългарски звяр
старобълг. звѣрь. Сродни думи: лит. žvėris, вин. п. žvėrį, латв. zvęrs, старогрц. θήρ, род. п. θηρός „звяр“, лат. ferus „див“, трак. "zer", тохар. Б śer „лов“ от ие. *g'hwēr-.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | звяр | зверове |
| членувана | звяра | зверовете |
| с пълен член | звярът | — |
| бройна форма | звяра |
|---|