живо́тно

1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение.

Висши животни.
Тревопасни животни.

2. Живо същество, но не човек

Обичам животните.

3. (преносно) Груб човек, който не може да контролира инстинктите си.

животьно старобългарски живо́тно

Старобълг. животьно, новообразувание от живот.

Безгръбначно животно

Раболепен човек, човек без достойнство.

единствено число множествено число
нечленувана животно животни
членувана животното животните
  • съществително име, среден род
  • пренасяне жи-вот-но
  • форми мн. живо́тни
Източници