доби́тък

1. (само единствено число) Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти — мляко, кожа и други.

Отивам да храня добитъка.

2. Добиче.

3. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глупав, безчувствен човек.

единствено число множествено число
нечленувана добитък добитъци
членувана добитъка добитъците
с пълен член добитъкът —
бройна форма добитъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне до-би-тък
  • форми мн. доби́тъци, (два) доби́тъка
Източник