скот

разговорно

1. Добиче, животно, твар.

2. (преносно, грубо) Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец.

Скот със скот!

скотъ старобългарски „скот, имущество“ скот

старобълг. скотъ „скот, имущество“ (Еuсh. Sin., Супр.), старорус. скотъ „имущество, данък“, скотьница „хазна“ (Пов. врем. лет)- заемка от германските езици: гот. skatts „монета“, старосакс. skat „монета, състояние“, нем. Schatz „съкровище“.

скотски — прилагателно име Скотски живот.
единствено число множествено число
нечленувана скот скотове
членувана скота скотовете
с пълен член скотът —
бройна форма скота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне скот
  • форми скотът, скота, мн. скотове и скотове, (два) скота
Източници