Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
разговорно
1. Добиче, животно, твар.
2. (преносно, грубо) Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец.
Скот със скот!
скотъ старобългарски „скот, имущество“ скот
старобълг. скотъ „скот, имущество“ (Еuсh. Sin., Супр.), старорус. скотъ „имущество, данък“, скотьница „хазна“ (Пов. врем. лет)- заемка от германските езици: гот. skatts „монета“, старосакс. skat „монета, състояние“, нем. Schatz „съкровище“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | скот | скотове |
| членувана | скота | скотовете |
| с пълен член | скотът | — |
| бройна форма | скота |
|---|