уда́ва ми се

1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота.

Удава ѝ се да шие дрехи.

2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам.

Удаде ми се да си купя няколко дефицитни книги.
Удава ми се/удаде ми се случай

Пада ми се сгоден момент, случвам удобен момент.

  • глагол
  • пренасяне удава ми
  • форми (ти, му, и́, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св.
Източник