Източник
-
сполу́чвам -
1. Успявам да постигна; преуспявам, постигам.
Сполучи да направи кариера.
Сполучи да забогатее.
-
2. Случвам, улучвам нещо добро, провървява ми.
Сполучи, като се ожени за нея.
- имам късмет
- имам успех
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | сполучвам | сполучваме |
| второ лице | сполучваш | сполучвате |
| трето лице | сполучва | сполучват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | сполучвах | сполучвахме |
| второ лице | сполучва | сполучвахте |
| трето лице | сполучва | сполучваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | сполучвах | сполучвахме |
| второ лице | сполучваше | сполучвахте |
| трето лице | сполучваше | сполучваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| сполучвай | сполучвайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сполучвал | сполучвала | сполучвало | сполучвали |
| членувана | сполучвалия | сполучвалата | сполучвалото | сполучвалите |
| с пълен член | сполучвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сполучвал | сполучвала | сполучвало | сполучвали |
| членувана | сполучвалия | сполучвалата | сполучвалото | сполучвалите |
| с пълен член | сполучвалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сполучващ | сполучваща | сполучващо | сполучващи |
| членувана | сполучващия | сполучващата | сполучващото | сполучващите |
| с пълен член | сполучващият | — | — | — |
Деепричастие
| сполучвайки |