допа́да ми

Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми.

Предложението му ми допадна.
Човекът ми допада.
Допада ми да върша тази работа.
Допадат ми неговите разсъждения.
словосъч.
словосъч.
  • глагол
  • пренасяне допада ми
  • форми (или ти, му, и́, ни, ви, им), несв. и допа́дне ми, св.
Източник