тре́пя

разговорно

1. (кого) Убивам мнозина, изтребвам.

При катастрофи трепят невинни хора.

2. (кого) Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено.

Цял ден трепя конете по пътищата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трепя трепем
второ лице трепеш трепете
трето лице трепе трепят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трепах трепахме
второ лице трепа трепахте
трето лице трепа трепаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трепех трепехме
второ лице трепеше трепехте
трето лице трепеше трепеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трепи трепете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепал трепала трепало трепали
членувана трепалия трепалата трепалото трепалите
с пълен член трепалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепел трепела трепело трепели
членувана трепелия трепелата трепелото трепелите
с пълен член трепелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепан трепана трепано трепани
членувана трепания трепаната трепаното трепаните
с пълен член трепаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепещ трепеща трепещо трепещи
членувана трепещия трепещата трепещото трепещите
с пълен член трепещият — — —
Деепричастие
трепейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тре-пя
  • форми тре́пеш, мин. св. тре́пах и трепа́х, мин. прич. тре́пал и трепа́л, несв.
Източник
трепя се

1. Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено.

Трепят се по полето.

2. Убивам се сам или се убиваме взаимно.

Трепят се по бойните полета.
  • възвратен глагол