утре́пвам

разговорно

1. (кого, какво) Убивам или пребивам.

2. (кого, какво, преносно) За работа — съсипвам, смазвам.

Правя се на утрепан

(разговорно) Преструвам се, че не зная или не разбирам.

утрепване — съществително име
утрепан — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице утрепвам утрепваме
второ лице утрепваш утрепвате
трето лице утрепва утрепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице утрепвах утрепвахме
второ лице утрепва утрепвахте
трето лице утрепва утрепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице утрепвах утрепвахме
второ лице утрепваше утрепвахте
трето лице утрепваше утрепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
утрепвай утрепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утрепвал утрепвала утрепвало утрепвали
членувана утрепвалия утрепвалата утрепвалото утрепвалите
с пълен член утрепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утрепвал утрепвала утрепвало утрепвали
членувана утрепвалия утрепвалата утрепвалото утрепвалите
с пълен член утрепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утрепван утрепвана утрепвано утрепвани
членувана утрепвания утрепваната утрепваното утрепваните
с пълен член утрепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утрепващ утрепваща утрепващо утрепващи
членувана утрепващия утрепващата утрепващото утрепващите
с пълен член утрепващият — — —
Деепричастие
утрепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ут-реп-вам
  • форми утре́пваш, несв. и утре́пя, св.
Източник
утрепвам се

1. Съсипвам се, изнемощявам (от работа, тичане, уреждане).

2. Убивам се сам (при катастрофа и други).

  • възвратен глагол
  • форми утрепя се