терти́п

разговорно

1. Маниер, начин, образец.

По свой тертип.

2. Добър маниер, начин (обикновено на подредба, на поддържане на ред и чистота).

Има тертип.
единствено число множествено число
нечленувана тертип тертипи
членувана тертипа тертипите
с пълен член тертипът —
бройна форма тертипа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тер-тип
  • форми само ед.
Източник