съвърше́нство

1. Висша степен в проявата на някакви качества.

Изпълнението ѝ се доближава до съвършенството.

2. Идеал.

Стремя се към съвършенство.
До съвършенство

Във висша степен, превъзходно.

единствено число множествено число
нечленувана съвършенство съвършенства
членувана съвършенството съвършенствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне съ-вър-шен-с-т-во
  • форми само ед.
Източник