сумтя́

1. Дишам шумно през носа.

2. (преносно) За човек — дишам шумно поради гняв, ярост, силна възбуда и други.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сумтя сумтим
второ лице сумтиш сумтите
трето лице сумти сумтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сумтях сумтяхме
второ лице сумтя сумтяхте
трето лице сумтя сумтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сумтях сумтяхме
второ лице сумтеше сумтяхте
трето лице сумтеше сумтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сумти сумтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сумтял сумтяла сумтяло сумтели
членувана сумтелия сумтялата сумтялото сумтелите
с пълен член сумтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сумтял сумтяла сумтяло сумтели
членувана сумтялия сумтялата сумтялото сумтелите
с пълен член сумтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сумтящ сумтяща сумтящо сумтящи
членувана сумтящия сумтящата сумтящото сумтящите
с пълен член сумтящият — — —
Деепричастие
сумтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сум-тя
  • форми сумти́ш, мин. св. сумтя́х, мин. прич. сумтя́л, несв.
Източник