1.

све́тя

1. Излъчвам светлина.

Слънцето свети.
Лампата свети.

2. (на кого) Направлявам светлината, за да бъде светло на някого.

Светя му със свещ.

3. (преносно) Блестя от отразена светлина.

Стъклата светят на лунната светлина.

4. (преносно) За отвор, прозорец — изпускам светлина.

Всички прозорци светеха.

5. (преносно, от какво) За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и други.

Очите и светят от любов.

6. (преносно) Блестя от чистота.

свьтѣти старобългарски све́тя

старобълг. свьтѣти (Асем.), свѣтити, свитати (Супр.) - съответствия лит. šviesti „светя“, от корена на свят.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице светя светим
второ лице светиш светите
трето лице свети светят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице светих светихме
второ лице свети светихте
трето лице свети светиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице светех светехме
второ лице светеше светехте
трето лице светеше светеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свети светете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светил светила светило светили
членувана светилия светилата светилото светилите
с пълен член светилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светел светела светело светели
членувана светелия светелата светелото светелите
с пълен член светелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светещ светеща светещо светещи
членувана светещия светещата светещото светещите
с пълен член светещият — — —
Деепричастие
светейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне све-тя
  • форми светиш, мин. св. светих и светих, мин. прич. светил и светил, несв.
Източници

2.

светя́

църковно

Освещавам по религиозен обред.

*svętiti праславянски светя́

Светя маслото (на някого)

(разговорно) Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице светя светим
второ лице светиш светите
трето лице свети светят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице светих светихме
второ лице свети светихте
трето лице свети светиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице светех светехме
второ лице светеше светехте
трето лице светеше светеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свети светете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светил светила светило светили
членувана светилия светилата светилото светилите
с пълен член светилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светел светела светело светели
членувана светелия светелата светелото светелите
с пълен член светелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светещ светеща светещо светещи
членувана светещия светещата светещото светещите
с пълен член светещият — — —
Деепричастие
светейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв.
  • област църковно →
Източници