сия́я

1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина.

Слънцето сияе.
Прозорците сияят от чистота.

2. (преносно) Външният ми вид изразява силни положителни чувства — радост, любов, възхищение и други.

Лицето и сияеше от обич.

3. (преносно) Изпъквам, силно се отличавам от другите.

Тя сияе сред момите със своята красота.
  • глагол
  • пренасяне си-яя
  • форми сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв.
Източник