лъщя́

Отразявам светлина; блестя.

Косата ѝ лъщи на слънцето.
Лакът лъщи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лъщя лъщим
второ лице лъщиш лъщите
трето лице лъщи лъщят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лъщях лъщяхме
второ лице лъщя лъщяхте
трето лице лъщя лъщяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лъщях лъщяхме
второ лице лъщеше лъщяхте
трето лице лъщеше лъщяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лъщи лъщете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъщял лъщяла лъщяло лъщели
членувана лъщелия лъщялата лъщялото лъщелите
с пълен член лъщелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъщял лъщяла лъщяло лъщели
членувана лъщялия лъщялата лъщялото лъщелите
с пълен член лъщялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъщящ лъщяща лъщящо лъщящи
членувана лъщящия лъщящата лъщящото лъщящите
с пълен член лъщящият — — —
Деепричастие
лъщейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне лъ-щя
  • форми лъщи́ш, мин. св. лъщя́х, мин. прич. лъщя́л, несв.
Източник