светле́я

1. Ставам светъл.

Небето бързо светлее.

2. Откроявам се със светъл цвят или блясък.

Морето светлее в ранната утрин.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице светлея светлеем
второ лице светлееш светлеете
трето лице светлее светлеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице светлях светляхме
второ лице светля светляхте
трето лице светля светляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице светлеех светлеехме
второ лице светлееше светлеехте
трето лице светлееше светлееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
светлей светлейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светлял светляла светляло светлели
членувана светлелия светлялата светлялото светлелите
с пълен член светлелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светлеел светлеела светлеело светлеели
членувана светлеелия светлеелата светлеелото светлеелите
с пълен член светлеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светлеещ светлееща светлеещо светлеещи
членувана светлеещия светлеещата светлеещото светлеещите
с пълен член светлеещият — — —
Деепричастие
светлеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне свет-лея
  • форми светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв.
Източник
светлея се

Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея.

В далечината нещо се светлееше.
  • възвратен глагол