сбръ́чквам

(какво) Правя да стане на бръчки.

Сбръчквам недоволно устни.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбръчквам сбръчкваме
второ лице сбръчкваш сбръчквате
трето лице сбръчква сбръчкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбръчквах сбръчквахме
второ лице сбръчква сбръчквахте
трето лице сбръчква сбръчкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбръчквах сбръчквахме
второ лице сбръчкваше сбръчквахте
трето лице сбръчкваше сбръчкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбръчквай сбръчквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчквал сбръчквала сбръчквало сбръчквали
членувана сбръчквалия сбръчквалата сбръчквалото сбръчквалите
с пълен член сбръчквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчквал сбръчквала сбръчквало сбръчквали
членувана сбръчквалия сбръчквалата сбръчквалото сбръчквалите
с пълен член сбръчквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчкван сбръчквана сбръчквано сбръчквани
членувана сбръчквания сбръчкваната сбръчкваното сбръчкваните
с пълен член сбръчкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчкващ сбръчкваща сбръчкващо сбръчкващи
членувана сбръчкващия сбръчкващата сбръчкващото сбръчкващите
с пълен член сбръчкващият — — —
Деепричастие
сбръчквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сбръч-к-вам
  • форми сбръчкваш, несв. и сбръчкам, св.
Източник
сбръчквам се

Ставам на бръчки или на гънки.

Лицето и се сбръчка.
Краката му се сбръчкаха от водата.
  • възвратен глагол
  • форми сбръчкам се