гъ́на

(какво) Превивам, огъвам.

гънѫти старобългарски гъ́на

ст.-бълг. гънѫти, гънѫ. Праслав. *gъbnǫti, *gъbnǫ (словен. ganiti, ganem „движа се, гърча се“, чеш. hnouti, hnu, пол. gnę „гъна“, г.-луж. hnuć, о.-луж. gnuś, ст.-рус. гъноути, гъбноути), сроден с лит. dvigubas, trigubas „двоен, трен“ („сгънат на две, три“), латв. gubstu, gubt „кривя се, прегъвам се“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гъна гънем
второ лице гънеш гънете
трето лице гъне гънат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гънах гънахме
второ лице гъна гънахте
трето лице гъна гънаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гънех гънехме
второ лице гънеше гънехте
трето лице гънеше гънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гъни гънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гънал гънала гънало гънали
членувана гъналия гъналата гъналото гъналите
с пълен член гъналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гънел гънела гънело гънели
членувана гънелия гънелата гънелото гънелите
с пълен член гънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гънат гъната гънато гънати
членувана гънатия гънатата гънатото гънатите
с пълен член гънатият — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гъ-на
  • форми гъ́неш, мин. св. гъ́нах и гъна́х, мин. прич. гъ́нал и гъна́л, несв.
Източници
гъна се

Вия се, превивам се, извивам се.

  • възвратен глагол