гъ́рча

1. (какво) Правя да се свие в гърч.

2. (какво, разговорно) Правя да стане на гънки или бръчки.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гърча гърчим
второ лице гърчиш гърчите
трето лице гърчи гърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гърчих гърчихме
второ лице гърчи гърчихте
трето лице гърчи гърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гърчех гърчехме
второ лице гърчеше гърчехте
трето лице гърчеше гърчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гърчи гърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърчил гърчила гърчило гърчили
членувана гърчилия гърчилата гърчилото гърчилите
с пълен член гърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърчел гърчела гърчело гърчели
членувана гърчелия гърчелата гърчелото гърчелите
с пълен член гърчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърчен гърчена гърчено гърчени
членувана гърчения гърчената гърченото гърчените
с пълен член гърченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърчещ гърчеща гърчещо гърчещи
членувана гърчещия гърчещата гърчещото гърчещите
с пълен член гърчещият — — —
Деепричастие
гърчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гър-ча
  • форми гъ́рчиш, мин. св. гъ́рчих и гърчи́х, мин. прич. гъ́рчил и гърчи́л, несв.
Източник
гърча се

1. Свивам се в гърч.

2. Гъна се, вия се, извивам се.

  • възвратен глагол