сгъ́рчвам

1. (какво) Правя на гънки; сбръчквам.

2. (какво) Свивам, сгъвам.

Силна болка сгърчи ръката ми.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сгърчвам сгърчваме
второ лице сгърчваш сгърчвате
трето лице сгърчва сгърчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сгърчвах сгърчвахме
второ лице сгърчва сгърчвахте
трето лице сгърчва сгърчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сгърчвах сгърчвахме
второ лице сгърчваше сгърчвахте
трето лице сгърчваше сгърчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сгърчвай сгърчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчвал сгърчвала сгърчвало сгърчвали
членувана сгърчвалия сгърчвалата сгърчвалото сгърчвалите
с пълен член сгърчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчвал сгърчвала сгърчвало сгърчвали
членувана сгърчвалия сгърчвалата сгърчвалото сгърчвалите
с пълен член сгърчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчван сгърчвана сгърчвано сгърчвани
членувана сгърчвания сгърчваната сгърчваното сгърчваните
с пълен член сгърчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчващ сгърчваща сгърчващо сгърчващи
членувана сгърчващия сгърчващата сгърчващото сгърчващите
с пълен член сгърчващият — — —
Деепричастие
сгърчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сгър-ч-вам
  • форми сгърчваш, несв. и сгърча, св.
Източник
сгърчвам се

1. Сбръчквам се.

Изпраното кенарено платно се сгърчи.

2. Свивам се, сгъвам се, превивам се от болка.

  • възвратен глагол
  • форми сгърча се