сби́рам

(разговорно) Събирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбирам сбираме
второ лице сбираш сбирате
трето лице сбира сбират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбирах сбирахме
второ лице сбира сбирахте
трето лице сбира сбираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбирах сбирахме
второ лице сбираше сбирахте
трето лице сбираше сбираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбирай сбирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбирал сбирала сбирало сбирали
членувана сбиралия сбиралата сбиралото сбиралите
с пълен член сбиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбирал сбирала сбирало сбирали
членувана сбиралия сбиралата сбиралото сбиралите
с пълен член сбиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбиран сбирана сбирано сбирани
членувана сбирания сбираната сбираното сбираните
с пълен член сбираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбиращ сбираща сбиращо сбиращи
членувана сбиращия сбиращата сбиращото сбиращите
с пълен член сбиращият — — —
Деепричастие
сбирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сби-рам
  • форми сбираш, несв. и сбера, св.
Източник