поби́рам

(какво) Вмествам (в себе си); изпълвам (се).

Не можах да побера целия багаж в куфарите.
Главата/умът ми не побира

Не мога да допусна; не мога да повярвам, вижда ми се невероятно.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице побирам побираме
второ лице побираш побирате
трето лице побира побират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице побирах побирахме
второ лице побира побирахте
трето лице побира побираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице побирах побирахме
второ лице побираше побирахте
трето лице побираше побираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
побирай побирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побирал побирала побирало побирали
членувана побиралия побиралата побиралото побиралите
с пълен член побиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побирал побирала побирало побирали
членувана побиралия побиралата побиралото побиралите
с пълен член побиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побиран побирана побирано побирани
членувана побирания побираната побираното побираните
с пълен член побираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побиращ побираща побиращо побиращи
членувана побиращия побиращата побиращото побиращите
с пълен член побиращият — — —
Деепричастие
побирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-би-рам
  • форми поби́раш, несв. и побера́, св.
Източник