1.

ра́нен

1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв.

Ранно утро.
Ранна есен.

2. Който се отнася към началото на деня.

Ранен влак.

3. Преждевременен, безвременен, прибързан.

Ранен брак.

*ranьnъ праславянски ра́нен

От остарялото „ран“ (ранен) с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ранен ранна ранно ранни
членувана ранния ранната ранното ранните
с пълен член ранният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ра-нен
  • форми ранна, ранно, мн. ранни
Източници

2.

ране́н

1. Когото са ранили.

Ранен войник.

2. (преносно) Когото са обидили, засегнали дълбоко.

Тя беше ранена от тези думи.

3. (преносно) За дърво, стъбло или клон — който има рана, наранен.

*raňenъ праславянски ране́н

Минало страдателно причастие от „раня“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ранен ранна ранно ранни
членувана ранния ранната ранното ранните
с пълен член ранният — — —
  • прилагателно име
  • форми ранена, ранено, мн. ранени
Източници

3.

ране́н

Ранен човек.

Ранените са настанени в лазарета.

*raňenъ праславянски ране́н

Минало страдателно причастие от „раня“.

  • съществително име, мъжки род
  • форми раненият, ранения, мн. ранени
Източници