ра́на

1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва.

Дълбока рана.

2. (преносно) Душевна болка, мъка, страдание.

Рана ме гори отвътре.

рана старобългарски ра́на

Старобълг. рана πληγή, μάστιξ, βάσανος, φραγέλωσις „рана, удар“ (Зогр., Мар., Асем., Сав., Унд., Син. пс., Син. тр., Супр.). Праслав. *rana е без сигурна етимология. Сравнява се със староинд. vraṇas м.р. „рана, цирей, белег“, vrаṇауаti „ранява“. Въпреки семант. си близост алб. varrë „рана“ не е свързано с *rana, тъй като продължава праформа *uar(e)nā (< *(s)uor-en-, срв. авест. xvara- „рана“, ст.в.нем. sweran „боли“, нем. Geschwür „язва“), което не може да даде слав. *rana.

Поставям/слагам пръст в раната

Засягам някого на най-болезненото място.

Развреждам/чопля раната

Припомням на някого нещо болезнено за него.

единствено число множествено число
нечленувана рана рани
членувана раната раните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ра-на
  • форми мн. рани
Източници