-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ра́на -
1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва.
Дълбока рана.
-
2. (преносно) Душевна болка, мъка, страдание.
Рана ме гори отвътре.
рана старобългарски ра́на
Старобълг. рана πληγή, μάστιξ, βάσανος, φραγέλωσις „рана, удар“ (Зогр., Мар., Асем., Сав., Унд., Син. пс., Син. тр., Супр.). Праслав. *rana е без сигурна етимология. Сравнява се със староинд. vraṇas м.р. „рана, цирей, белег“, vrаṇауаti „ранява“. Въпреки семант. си близост алб. varrë „рана“ не е свързано с *rana, тъй като продължава праформа *uar(e)nā (< *(s)uor-en-, срв. авест. xvara- „рана“, ст.в.нем. sweran „боли“, нем. Geschwür „язва“), което не може да даде слав. *rana.
Засягам някого на най-болезненото място.
Припомням на някого нещо болезнено за него.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | рана | рани |
| членувана | раната | раните |