бо́лка

1. Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание.

Усетих силна болка в гърба.
Изревах от болка.
Родилни болки.

2. (преносно) Огорчение, мъка, скръб, тревога, грижа.

Загубих майка си, болката ми е голяма.
Кажи си болката!

боль старобългарски бо́лка

От старобълг. боль ἀσθένεια (Cупp.). Праслав. *boľь > *boľьka > болка. Диал. форми: бол, боль „болка, болен човек, болест“. В слав. езици преобладава значението „болка, рана, скръб“ (сърбохърв. бол, словен., чеш. bol, слов. boľ, пол., луж. ból, рус., белор. боль, укр. бiль). *boľье стара i-основа, име на действие, е производна от глаг. *boľěti „болен съм“. В зап.-слав. думата е преминала в м.р.

единствено число множествено число
нечленувана болка болки
членувана болката болките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бол-ка
  • форми мн. бо́лки
Източници