Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание.
Усетих силна болка в гърба.
Изревах от болка.
Родилни болки.
2. (преносно) Огорчение, мъка, скръб, тревога, грижа.
Загубих майка си, болката ми е голяма.
Кажи си болката!
боль старобългарски бо́лка
От старобълг. боль ἀσθένεια (Cупp.). Праслав. *boľь > *boľьka > болка. Диал. форми: бол, боль „болка, болен човек, болест“. В слав. езици преобладава значението „болка, рана, скръб“ (сърбохърв. бол, словен., чеш. bol, слов. boľ, пол., луж. ból, рус., белор. боль, укр. бiль). *boľье стара i-основа, име на действие, е производна от глаг. *boľěti „болен съм“. В зап.-слав. думата е преминала в м.р.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | болка | болки |
| членувана | болката | болките |