печа́л

Състояние на душевна скръб; тъга, мъка.

Дълбока печал личеше в погледа ѝ.

печаль старобългарски печа́л

старобълг. печаль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Енин., Син. тр., Рил.), печьль (Син. пс.) λύπη, θλῖψις, μέριμνα „тъга, мъчение, грижа“, диал. печал (Н. Геров; Ботевградско, Софийско, Пирдoпско, Белослатинско), печел (Софийско) „печалба“ от праслав. *pečělь, производна на пека както гыбель „гибел“ от гыбати. В семантично отношение срв. ст.-фр. coitier, прованс. coitar „притеснявам“, ст.-порт. coitarse „притеснявам се“, порт. coita „тъга, печал“, coitado „тъжен“ < лат. coctare „пека“, coctum „опечен“.

единствено число множествено число
нечленувана печал печали
членувана печалта печалите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пе-чал
  • форми печалта́, само ед.
Източници