Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Състояние на душевна скръб; тъга, мъка.
Дълбока печал личеше в погледа ѝ.
печаль старобългарски печа́л
старобълг. печаль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Енин., Син. тр., Рил.), печьль (Син. пс.) λύπη, θλῖψις, μέριμνα „тъга, мъчение, грижа“, диал. печал (Н. Геров; Ботевградско, Софийско, Пирдoпско, Белослатинско), печел (Софийско) „печалба“ от праслав. *pečělь, производна на пека както гыбель „гибел“ от гыбати. В семантично отношение срв. ст.-фр. coitier, прованс. coitar „притеснявам“, ст.-порт. coitarse „притеснявам се“, порт. coita „тъга, печал“, coitado „тъжен“ < лат. coctare „пека“, coctum „опечен“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | печал | печали |
| членувана | печалта | печалите |