накърне́н

Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат.

Накърнена цялост.
Накърнено достойнство.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнен накърнена накърнено накърнени
членувана накърнения накърнената накърненото накърнените
с пълен член накърненият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-кър-нен
  • форми накърне́на, накърне́но, мн. накърне́ни
Източник