1.

у́дарен

1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар.

Ударни инструменти.

2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар.

Ударна дивизия.
Ударен час.

3. (остаряло) Който е първи при извършване на работа.

Ударна бригада.
Ударна вълна

(специално) Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ударен ударна ударно ударни
членувана ударния ударната ударното ударните
с пълен член ударният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне уда-рен
  • форми у́дарна, у́дарно, мн. у́дарни
Източник

2.

уда́рен

1. Който е получил удар.

2. (разговорно) Който е ранен или убит.

Птицата е ударена, но не е убита.

3. (специално) В езикознанието — който е под ударение.

Ударена сричка.
Правя се на ударен

(разговорно) Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ударен ударна ударно ударни
членувана ударния ударната ударното ударните
с пълен член ударният — — —
  • прилагателно име
  • форми уда́рена, уда́рено, мн. уда́рени
Източник