ша́нтав

разговорно

1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян.

Шантав човек.

2. Лишен от смисъл, от разум; глупав.

Шантава постъпка.
шантавост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шантав шантава шантаво шантави
членувана шантавия шантавата шантавото шантавите
с пълен член шантавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне шан-тав
  • форми ша́нтава, ша́нтаво, мн. ша́нтави
Източник