Източник
-
ша́нтав разговорно
-
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян.
Шантав човек.
-
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав.
Шантава постъпка.
шантавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | шантав | шантава | шантаво | шантави |
| членувана | шантавия | шантавата | шантавото | шантавите |
| с пълен член | шантавият | — | — | — |