разтака́вам

1. (какво) Бавя извършването на нещо; протакам.

Разтакавам работата.

2. (кого) Препращам напразно от едно място на друго; разкарвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтакавам разтакаваме
второ лице разтакаваш разтакавате
трето лице разтакава разтакават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтакавах разтакавахме
второ лице разтакава разтакавахте
трето лице разтакава разтакаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтакавах разтакавахме
второ лице разтакаваше разтакавахте
трето лице разтакаваше разтакаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтакавай разтакавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтакавал разтакавала разтакавало разтакавали
членувана разтакавалия разтакавалата разтакавалото разтакавалите
с пълен член разтакавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтакавал разтакавала разтакавало разтакавали
членувана разтакавалия разтакавалата разтакавалото разтакавалите
с пълен член разтакавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтакаван разтакавана разтакавано разтакавани
членувана разтакавания разтакаваната разтакаваното разтакаваните
с пълен член разтакаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтакаващ разтакаваща разтакаващо разтакаващи
членувана разтакаващия разтакаващата разтакаващото разтакаващите
с пълен член разтакаващият — — —
Деепричастие
разтакавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-та-ка-вам
  • форми разтакаваш, несв.
Източник
разтакавам се

1. Бавя се, протакам.

2. Мотая се, шляя се.

  • възвратен глагол