разка́рвам

1. (кого какво) Карам в различни посоки и оставям на разни места.

Разкарвам мляко по магазините.
Разкарвам хора по домовете им.

2. (кого какво) Карам да се движи, да се разхожда.

Разкарваме гостите из града.

3. (разговорно, кого какво) Разпръсквам.

Разкарай любопитните!

4. (кого) Карам да ходи напразно някъде; разигравам, въртя.

5. (преносно, какво) За силно усещане, чувство — правя да премине, да претръпне.

Любовта му разкара страха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкарвам разкарваме
второ лице разкарваш разкарвате
трето лице разкарва разкарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкарвах разкарвахме
второ лице разкарва разкарвахте
трето лице разкарва разкарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкарвах разкарвахме
второ лице разкарваше разкарвахте
трето лице разкарваше разкарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкарвай разкарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкарвал разкарвала разкарвало разкарвали
членувана разкарвалия разкарвалата разкарвалото разкарвалите
с пълен член разкарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкарвал разкарвала разкарвало разкарвали
членувана разкарвалия разкарвалата разкарвалото разкарвалите
с пълен член разкарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкарван разкарвана разкарвано разкарвани
членувана разкарвания разкарваната разкарваното разкарваните
с пълен член разкарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкарващ разкарваща разкарващо разкарващи
членувана разкарващия разкарващата разкарващото разкарващите
с пълен член разкарващият — — —
Деепричастие
разкарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кар-вам
  • форми разкарваш, несв. и разкарам, св.
Източник
разкарвам се

разговорно

1. Разхождам се (безцелно); шляя се.

2. Махам се от мястото, на което съм бил до този момент.

Ние постояхме и се разкарахме.

3. Ходя многократно, но без да свърша работата си.

Един месец вече се разкарвам по разни инстанции.
  • възвратен глагол
  • форми разкарам се