разпла́щам

(какво) Заплащам на много хора (обикновено за дългове).

Разплащателна (текуща) сметка

(специално) В банковото дело — банкова сметка за съхранение на пари на разпоредителя на сметката.

разплащателен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разплащам разплащаме
второ лице разплащаш разплащате
трето лице разплаща разплащат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разплащах разплащахме
второ лице разплаща разплащахте
трето лице разплаща разплащаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разплащах разплащахме
второ лице разплащаше разплащахте
трето лице разплащаше разплащаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разплащай разплащайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплащал разплащала разплащало разплащали
членувана разплащалия разплащалата разплащалото разплащалите
с пълен член разплащалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплащал разплащала разплащало разплащали
членувана разплащалия разплащалата разплащалото разплащалите
с пълен член разплащалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплащан разплащана разплащано разплащани
членувана разплащания разплащаната разплащаното разплащаните
с пълен член разплащаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплащащ разплащаща разплащащо разплащащи
членувана разплащащия разплащащата разплащащото разплащащите
с пълен член разплащащият — — —
Деепричастие
разплащайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-п-ла-щам
  • форми разплащаш, несв. и разплатя, св.
Източник
разплащам се

1. Изплащам задълженията си.

2. (преносно) Отмъщавам.

  • възвратен глагол
  • форми разплатя се