разкайвам

1. (за какво) Обхваща ме разкаяние.

2. (разговорно) Съжалявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкайвам разкайваме
второ лице разкайваш разкайвате
трето лице разкайва разкайват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкайвах разкайвахме
второ лице разкайва разкайвахте
трето лице разкайва разкайваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкайвах разкайвахме
второ лице разкайваше разкайвахте
трето лице разкайваше разкайваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкайвай разкайвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкайвал разкайвала разкайвало разкайвали
членувана разкайвалия разкайвалата разкайвалото разкайвалите
с пълен член разкайвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкайвал разкайвала разкайвало разкайвали
членувана разкайвалия разкайвалата разкайвалото разкайвалите
с пълен член разкайвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкайващ разкайваща разкайващо разкайващи
членувана разкайващия разкайващата разкайващото разкайващите
с пълен член разкайващият — — —
Деепричастие
разкайвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кай-вам
  • форми разкайвам се, разкайваш се, несв. и разкая се, св.
Източник
  • възвратен глагол
  • форми разкайваш се, несв. и разкая се, св.