съжаля́вам

(кого/какво, за какво) Изпитвам съжаление.

Съжалявам за пропуснатите възможности.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съжалявам съжаляваме
второ лице съжаляваш съжалявате
трето лице съжалява съжаляват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съжалявах съжалявахме
второ лице съжалява съжалявахте
трето лице съжалява съжаляваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съжалявах съжалявахме
второ лице съжаляваше съжалявахте
трето лице съжаляваше съжаляваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съжалявай съжалявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съжалявал съжалявала съжалявало съжалявали
членувана съжалявалия съжалявалата съжалявалото съжалявалите
с пълен член съжалявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съжалявал съжалявала съжалявало съжалявали
членувана съжалявалия съжалявалата съжалявалото съжалявалите
с пълен член съжалявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съжаляван съжалявана съжалявано съжалявани
членувана съжалявания съжаляваната съжаляваното съжаляваните
с пълен член съжаляваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съжаляващ съжаляваща съжаляващо съжаляващи
членувана съжаляващия съжаляващата съжаляващото съжаляващите
с пълен член съжаляващият — — —
Деепричастие
съжалявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-жа-ля-вам
  • форми съжаля́ваш, несв. и съжаля́, св.
Източник