разго́лвам

1. (кого какво) Откривам голи части от тялото.

Разголвам кръста си.

2. (разговорно, кого) Обличам леко.

Разголвай го, пък то ще киха!

3. (преносно, кого какво) Разкривам истинската (прикривана) същност на някого или на нещо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разголвам разголваме
второ лице разголваш разголвате
трето лице разголва разголват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разголвах разголвахме
второ лице разголва разголвахте
трето лице разголва разголваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разголвах разголвахме
второ лице разголваше разголвахте
трето лице разголваше разголваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разголвай разголвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разголвал разголвала разголвало разголвали
членувана разголвалия разголвалата разголвалото разголвалите
с пълен член разголвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разголвал разголвала разголвало разголвали
членувана разголвалия разголвалата разголвалото разголвалите
с пълен член разголвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разголван разголвана разголвано разголвани
членувана разголвания разголваната разголваното разголваните
с пълен член разголваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разголващ разголваща разголващо разголващи
членувана разголващия разголващата разголващото разголващите
с пълен член разголващият — — —
Деепричастие
разголвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-гол-вам
  • форми разголваш, несв. и разголя, св.
Източник