разсъбли́чам

(кого) Събличам голямата част от дрехите или изцяло.

Разсъблякох детето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсъбличам разсъбличаме
второ лице разсъбличаш разсъбличате
трето лице разсъблича разсъбличат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсъбличах разсъбличахме
второ лице разсъблича разсъбличахте
трето лице разсъблича разсъбличаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсъбличах разсъбличахме
второ лице разсъбличаше разсъбличахте
трето лице разсъбличаше разсъбличаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсъбличай разсъбличайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъбличал разсъбличала разсъбличало разсъбличали
членувана разсъбличалия разсъбличалата разсъбличалото разсъбличалите
с пълен член разсъбличалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъбличал разсъбличала разсъбличало разсъбличали
членувана разсъбличалия разсъбличалата разсъбличалото разсъбличалите
с пълен член разсъбличалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъбличан разсъбличана разсъбличано разсъбличани
членувана разсъбличания разсъбличаната разсъбличаното разсъбличаните
с пълен член разсъбличаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъбличащ разсъбличаща разсъбличащо разсъбличащи
членувана разсъбличащия разсъбличащата разсъбличащото разсъбличащите
с пълен член разсъбличащият — — —
Деепричастие
разсъбличайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-съб-ли-чам
  • форми разсъбличаш, несв. и разсъблека, св.
Източник
разсъбличам се

Разсъбличам дрехите си.

  • възвратен глагол
  • форми разсъблека се