произхо́ждам

1. (от какво, от къде) Водя началото си, произхода си, потеклото си.

Произхождам от учителско семейство.
Произхождам от София.
Произхождам от дълбоката древност.

2. Дължа се на нещо, имам за причина нещо.

От това произхожда неговата затвореност.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице произхождам произхождаме
второ лице произхождаш произхождате
трето лице произхожда произхождат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице произхождах произхождахме
второ лице произхожда произхождахте
трето лице произхожда произхождаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице произхождах произхождахме
второ лице произхождаше произхождахте
трето лице произхождаше произхождаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
произхождай произхождайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произхождал произхождала произхождало произхождали
членувана произхождалия произхождалата произхождалото произхождалите
с пълен член произхождалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произхождал произхождала произхождало произхождали
членувана произхождалия произхождалата произхождалото произхождалите
с пълен член произхождалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произхождащ произхождаща произхождащо произхождащи
членувана произхождащия произхождащата произхождащото произхождащите
с пълен член произхождащият — — —
Деепричастие
произхождайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-из-хож-дам
  • форми произхождаш, несв.
Източник