кореня́ се

Имам корени, първопричина в нещо.

В безделието се коренят много злини.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кореня се кореним се
второ лице корениш се корените се
трето лице корени се коренят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице корених се коренихме се
второ лице корени се коренихте се
трето лице корени се корениха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице коренях се кореняхме се
второ лице коренеше се кореняхте се
трето лице коренеше се кореняха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
корени се коренете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коренил коренила коренило коренили
членувана коренилия коренилата коренилото коренилите
с пълен член коренилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коренял кореняла кореняло коренели
членувана коренялия коренялата коренялото коренелите
с пълен член коренялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коренящ кореняща коренящо коренящи
членувана коренящия коренящата коренящото коренящите
с пълен член коренящият — — —
Деепричастие
коренейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ко-ре-ня
  • форми корени́ш се, мин. св. корени́х се, мин. прич. корени́л се, несв.
Източник